Сряда 04 Дек 2024

Търсене в този сайт

Посетете ни във Fb и You Tube

FasebookПоследвайте ни в YouTube.

Хостингът за проекта на този сайт е осигурен от СуперХостинг.БГ

Благодарим на СуперХостинг.БГ за подкрепата и спонсорство на уеб сайта ни! Асоциация Хипофиза

Акромегалия и Гигантизъм - Защо придържането към терапията е важно ?

Рейтинг
УжаснаОтлична 
Share
    Защо придържането към терапията е важно ?

    Приблизително половината от пациентите не приемат по правилния начин изписаното им лечение.

    Пациентите,които самоволно спират лечението си се излагат на риск.При повечето хематологични и онкологични заболявания самоволното спиране на терапия води до рецидив на контролираното до момента заболяване,прогресия и неблагоприятен изход.Ако пациентът не сътрудничи на лекаря в борбата със заболяването,най-ощетен в крайна сметка остава той самия.

    Какви са най-честите причини,които водят до неспазване на терапевтичния режим ?
  •  Липса на убеденост в нуждата от терапията.
  •  Незнание на реалните последици от неспазване на терапевтичния режим.
  •  Забравяне.
  •  Слаба симптоматика на болестта (предразполага към подценяване значимостта на заболяването).
  •  Хронично заболяване (води до отегчение от нуждата ежедневно да се приема определена терапия за неопределено дълъг период от време).
  •  Субективно усещане за или реално наличие на нежелани лекарствени ефекти.
  •  Усещане за липса на ефект.
  •  Сложен режим на приложение.
  •  Неясни инструкции за употреба.
  •  Затруднения в доставянето на лекарството или изпълнението на рецептите.
  • Страх от пристрастяване към терапията.
  •  Лоша обратна  връзка (комуникация) с лекаря.
  •  Непривлекателна лекарствена форма,например неприятен вкус,аромат и др.
  • Чисто физически затруднения за сътрудничество (пътуване до място на лечение).
  • Непосилна цена на лекарството.
  • Липса на подкрепа от близките.
      "Недостатъци" на високоефективните терапии

    Съществуват куриозни примери в лекарската практика,когато лечението на дадено хронично или злокачествено заболяване е токова високоефективно,че болестните симптоми напълно изчезват и пациентът,чувствайки се добре,става небрежен по отношение на ежедневния прием на предписаните лекарства или въобще престава да ги взима,преди да се е излекувал напълно.

   Така чувството на благополучие и лъжливото усещане,че лекарството  вече не му е необходимо,довеждат болния до прекратяване на терапията и компрометиране на целия лечебен процес.